H.I.M. имаха много фенове и много недоброжелатели, но с приключването на кариерата им ще приключи една ера, много хора са отраснали с музиката им, много са били "спасени" чрез нея, изживяли са първата си любов, раздяла, сватба, сбогуване с любим човек, те създадоха нещо, което не може да бъде забравено.

Не знам от къде да започна. H.I.M. белязаха целият ми живот и до някаква степен музиката им ме определяше. Спомням си, че когато слушах песните им за първи път бях като упоена, гласът на Виле бе като дрога. Ако трябва да ги опиша най- точно с няколко думи, те биха били: „Моята първа и неумираща любов.”

Първата тяхна песен, която чух, беше Join me in death, бях шокирана, разтърсена и привлечена от този нов свят който не познавах. Не разбирах и много английски тогава, само знаех, че исках да чуя още. Последва Rip out the wings of a buttefly, но песента, с която ме спечелиха бе Gone with the sin, тогава си мислех, че не бях чувала по- красива музика, като се замисля може би все още не съм.

     А после се научих да разчитам текстовете им, „опознах” Виле и останалите членове от бандата и се започна с фенската истерия: „дебнене” за нещо ново, излязло в интернет, и интернета тогава съвсем не беше изчерпателен като сега. Форуми, съревнование и недостижимата мечта да видя идолите си, да бъда близо до тях, да им кажа колко много музиката им означава за мен, как за мен винаги ще бъдат единствени. Това тежко тъмно присъствие, присъщо на финските банди, тази лирична тъга, поглъща те, става част от теб.

     Спомням си когато за първи път гледах Bam’s unholy union и харесах дивотиите му толкова много, бях очарована, че с Виле са приятели. Пред мен се разкри непознат нов свят, откачен и шарен, на 14 за си купих първият скейт и за малко да си счупя крака. От там се запознах с творчеството на банди като C.K.Y., Vains of Jenna, Negative, Amorphis, The 69 Eyes, The Rasmus, усетих, че бях нагазила твърде дълбоко и нямаше връщане назад.

Много от феновете биха описали чувството като утопия, докато седиш някъде със слушалки в ушите и слушаш H.I.M., а света се размазва покрай теб в безспирно бързане. Спомням си, че бях единствена – с начернени очи и облечена в черно, така и не можах да се впиша, но се чувствах добре да не бъда тях, да бъда себе си.

H.I.M. са единствената група, на която събрах пълната дискография, отне ми девет години. Освен албумите им имам неизброима колекция от тениски, пръстени, знамена, горнища, колани, чаши, часовници, ключодържатели, картички, чанти, ръчно изработени предмети. Истинската еуфория дойде, когато намерих съмишленици, които да „припадат” на същите песни, да подскачат, когато по телевизията пуснат техен клип, да стават на крака  заедно с мен когато сме в заведение и звучи тяхна песен, музиката на H.I.M. ни обединяваше. Не мога да подмина и факта, че прекарах много безсънни нощи когато Виле беше болен и през 2006 постъпи в болница. Дни наред нямаше информация за него, висяла съм по цели нощи пред компютъра, заричах се, че ако нещо стане това ще е краят ми.

Преживяхме и сватбата на Линде, и раждането на дъщеричката му, а после и развода му, помним косата му без расти, помним Миге без брада и коремче, Бъртън, който изобщо не се промени за всички тези години, всяка нова татуировка и подстрижка на Виле, напускането на Гас. Живеехме години наред с тези хора, с проблемите им, с усмивките им, коментирахме кога изглеждат преуморени и най- верните фенове повтаряха „изглеждат добре, страхотни са”, въпреки да виждахме изморение лица и пропускането на някоя и друга дума в текста. Не можехме да им се сърдим, обичахме ги, те ни водеха по път, различен от всеки друг, мрачен, тъжен и красив, който е на път да свърши. Това, ако трябва да съм честна, изпълва очите ми с влага. Познавал си някой през целият си живот, бил е там за теб, а сега просто се оттегля. С какво ще убиваме самотата след това?

 Истината е, че няма друга банда, която да е създавала толкова мрачна и същевременно смислена и нежна музика, текстове с толкова дълбоко значение, никой преди до такава степен не е отварял сърцето си в музиката си. Много финландски банди като Nightwish, Charon, Negative спечелиха сърцата на феновете си, но H.I.M. създадоха нещо невиждано, никой до този момент не успя да го повтори. Колкото и да задълбожавам разказът за личните си преживявания знам едно - H.I.M. все още са тук, а вече ми липсват. Те са първият ми досег с Финландия, в която се влюбих безвъзвратно, първата ми истинска любов, първата ми банда. Отивайки си, те ще вземат част от нас със себе си.

                                                                                 7.3.17.